Преди всичко искам да ви поздравя с добре дошли на сайта на „българската IOTA общност“, тук ще се опитаме да съберем най-важното от света на криптовалутите и в чатност нещата отсящи се до новата криптовалута IOTA. С течение на времето ще изготвим образователни статий, който да ви помогнат да изпозвате пълноценно възможностите на „Валутата на бъдещето”, както ние я наричаме.

Но, да започнем от начало…

През последните години блокчейн технологията успя да се наложи, като алтернативно средство за трансфер на финансов ресурс, с което показа, че бъдещето принадлежи на децентрализираните валути.
За жалост с времето стана ясно, че тази технология има някои архитекурни дефекта, които биха могли в близко бъдеще да разклатят доверието на потребителите.
Нека да зпочнем с най-известната криптовалута използваща блокчейн технологията.
Със цена от над 6 хил. долара(по-днешни данни) и пазарна капитализация от над 100 милиарда долара, Bitcoin е несъмнен първенец в семейството на блокчейн валутите.
През последната година той увеличи цената си над 800% и достигна дневен търгуем обем от над 2 милиарда долара. Като цифри, такова представяне изглежда завидно, за жалост те са далеч от това дори да доближат търгуемите обеми с фиатни пари.

ТПС(транзакции в секунда)

Тези 2 милиарда долара дневно са много малко в сравнение с обема търгуван на FOREX пазара например, който е над 2 трилиона долара дневно. Но дори и при този дневен обем Биткоина среща трудности с верифицирането на транзакциите, като успява да направи едва около 7 в секунда, за сравнение VISA обработва по 1667 транзакции всяка секунда. Освен това с увеличаването на чакащите транзакции расте и цената за тяхната верификация, както се вижда от графиката през август тази година цената за една транзакция премина границата от $5, което е прекалено висока цена за валута на бъдещето.

Последно време виждаме опити за подобряване на тази статистика, през лятото на този година беше направен Fork, който създаде валутата Биткойн Кеш, чието обещание бе да бъде решен този проблем.
Подобрението обаче не е кой знае какво от 7 те вече са 28-34 в секунда, което все още е далеч от обработваните от VISA. И най-лошото е, че за да се постигне това, размерът на блока бе увеличен от 1 на 8 мегабайта, което на практика ще увеличи значително размера на данните съхранявани при пълните нодове.

Децентрализация

Следващият недостатък пред който е изправен биткойна като валута е децентрализацията.
Децентрализацията – мечтата на Сатоши Накамото „един процесор един глас“, става все по-неприложима. Днес големите играчи държат властта над Биткойна, те са тези които определят правилата, те разполагат с огромна изчислителна мощност и могат да влият на самата мрежа. За сравнение трудноста за решаването на един блок се е увеличила над 1200% за последните 2 години, днес дори и наи-добрите видеокарти на пазара не могат да изкопаят достатъчно биткойни, за да покрият дори малка част от електроенергията необходима за тяхната работа.

Биткойнът вече не е в ръцете на обикновенните хора, не той е в ръцете на тези, които влагат милиони в разработката на нови ASIC чипове и запълват огромни по размер халета с хардуер.
Все повече хора започват да си дават сметка, че така не може, необходима е нова технология която да реши съществуващите проблеми и да направи споделянето на ресурс между отделните хора и машини възможна.

ЙОТА и Тангъл

Може би тези проблеми ще намерят решението си с така наречения „Тангъл“ и използващата го криптовалута наречена ЙОТА. Тангъл-ът в своята същност е DAG или Directed acyclic graph, като специфичното при него е, че верифицирането на транзакциите не е отговорност на миньори. Напротив, всеки един потребител който иска да осъществи транзакция има задължението да верифицира две други танзакции.
Неговата транзакция от своя страна ще бъде верифицирана от някой друг на случаен принцип. Това валидиране представлява решаването на криптографски пъзел, който доказва, че транзакцията е истинска. Решаването на този пъзел изисква изчислителна мощност, която всеки желаещ да осъществи транзакция трябва да отдаде. И забележете това е единствената цена която потребителят трябва да плати, нищо друго.

Изпращането на една ЙОТА означавана, че получателят ще получи точно толкова, никой няма да го таксува за това, няма нужда да плаща на трета страна за това. И най-хубавото е, че колкото повече транзакции има, толкова по-бързо се верифицират останалите чакащи транзакции. Това най-просто казано означава, че бързината на мрежа, всъщност е пропорционална на нейната натовареност. Или колкото повече транзакции в секунда се правят толкова по-бързо ще бъдат верифицирани чакащите, което на теория означава безкрайна мащабируемост и решение на един от най-големите проблеми на блокчейн технологията.

Такъв тип технология е изкючително удобна за навлизащия все повече в нашя живот Инерет на Нещата или IOT. При него специфичното е, че имам огромно количество малки устройства, които трябва да комуникират по между си да осъществяват плащания и това да става бързо и сигурно. Тангълът прави това възможно, представете си че имате електромобил който плаща автоматично за зареденото електричество, без да се налага вие да правите каквото и да било.
Представете си че телефона ви пуска климатика вкъщи когато зесече, че се прибирате от работа, или пусне кафемашината няколко минути преди да се включи алармата и да ви събуди.
Всичко това в момента изисква централен сървър, който да обработва заявките, който трябва да е сигурен и никога да не бъде офлайн. Това изисква инвестиция в съпътстваща инфраструктура, която оскъпява самите устройствата. За компаниите работещи в този сектор, тангълът решава много проблеми. Освен това технологията пристига със собствена криптовалута ЙОТА, коята може да се използва за осъществяване на плащанията.
Но нека поговорим малко повече за нея, ЙОТА-та (IOTA) е криптовалута, чието ICO беше през лятото на тази година. Всички ИОТИ вече са създадени и разпределени, като има точно 2,779,530,283 MIOTA. Една MIOTA е 1 000 000 IOTА, в момента по борсите се търгуват MIOT-и, т.е. това което виждате на началната страница на нашия сайт, както и във всяка борса е цена за 1 MIOTA или за 1 000 000 ИОТИ. Най-известните борси, на които може да купите и продадете ЙОТА в моента са Bitfinex и Binance. Като в бъдеще се очаква да бъде листната и на другите борси.

В текущата статия се опитах да засегна, основните проблеми, които блокчеин технологията носи със себе си. Защо ЙОТА е по-добрата алтернатива? И защо, според нас „Българската ЙОТА общност“ тя е „Валутата на бъдещето“?
Ако имате въпроси моля не се колебайте да коментирате, ще се радвам да отговоря на всички.

По статията работи: Христо Лалев

Използвани материали:

https://blog.iota.org/a-primer-on-iota-with-presentation-e0a6eb2cc621
https://en.wikipedia.org/wiki/Bitcoin_scalability_problem
https://en.wikipedia.org/wiki/Directed_acyclic_graph
https://en.wikipedia.org/wiki/SegWit
https://bitinfocharts.com